Активират се усилията за подкопаване на многовековните връзки на Русия

  Активират се напъните за подкопаване на многовековните връзки на Русия с балканските страни
 

 

И при новия ман­дат на президента Путин очак­вам Русия да остане мощна и самос­тоятелна, твърдо да следва национал­ните си ползи и да се раз­вива за богатството на всички граж­дани

- Ваше Превъз­ходител­с­тво, пред­с­тои аудиенция на бъл­гар­с­кия президент Радев при президента Путин. Какво чака Мос­ква от тази среща?

 - За мен е явно, че необ­ходимостта от кон­такт на най-високо равнище от дълго време е наз­ряла. Ще припомня, че пос­лед­ната среща сред президен­тите на Бъл­гария и Русия се е със­тояла в далеч­ната 2009 г. Съг­ласете се, че сходен интервал на „ зас­той “ за страни като нашите, които са тол­кова близки в исторически и кул­турен проект, е просто недопус­тим.

Визитата на Румен Радев в Мос­ква е доста положителен знак и за Русия, и за Бъл­гария. Надявам се, че тя ще даде нов подтик за целия спек­тър на нашите двус­т­ранни връзки и ще стане начало за по-нататъшна интен­зификация на политичес­ките кон­такти.

- Какво най-вече хвърли сянка върху връзките сред нашите две страни в пос­лед­ните години?

- Отношенията сред нашите страни през пос­лед­ните години наис­тина бяха неед­ноз­начни. Върху тях се отразиха отрицателно и услож­нената меж­дународна обс­тановка, и рецесията в връзките на Русия с ЕС и НАТО, чиито член е Бъл­гария, и не постоянно кон­с­т­рук­тив­ното държание на обособени бъл­гар­ски политици. Но въп­реки това ми се желае да вяр­вам, че този интервал е в предишното. В Мос­ква не остават незабелязани позитив­ните сиг­нали, отп­равяни от днеш­ното ръковод­с­тво на Бъл­гария. Така че мога да кажа, че ние гледаме с оптимизъм на бъдещето.

- В каква степен отношенията ЕС — Мос­ква въздействат на връзките София — Мос­ква?

- Раз­бираемо е, че Евросъюзът се пробва да дейс­тва като „ обединен фронт “ на меж­дународ­ната сцена, той от дълго време се стреми към това. Но същес­т­вуват и такива понятия като дър­жавен суверенитет и национални ползи – аз постоянно каз­вам, че един образован политик и дип­ломат би трябвало преди всичко да се управлява от тях, а по-късно да мисли за блоковата дис­цип­лина. Както сподели неот­дав­наш­ният образец със „ случая Скрипал “, когато бъл­гар­с­кото правител­с­тво реши да не върви по гай­дата на Лон­дон и не изгони съветски дип­ломати, София е подготвена да изг­ражда с Русия връзки на взаимно почитание и сът­руд­ничес­тво. Нашите две страни са самостоятелни и свободни да след­ват праг­матичен вън­ш­нополитически курс, без значение от член­с­т­вото си в една или друга организация.

- Доп­ринесе ли Бъл­гар­с­кото европ­ред­седател­с­тво за “нор­мализиране на отношенията ЕС — Мос­ква “, как­вато амбициозна цел си бе пос­тавил бъл­гар­с­кият министър председател Борисов?

- Ние наис­тина следим с интерес вашия първи ман­дат като страна пред­седател на Съвета на ЕС. Пред­седател­с­т­вото на Бъл­гария в Съвета на ЕС обаче е в самия си раз­гар и по тази причина ми се коства, че е рано да вършим заключения. Пред­с­тои София да организира още редица мероп­риятия като глава на Евросъюза, което на собствен ред резервира и въз­мож­ността да се откри допирна точка сред ползите на Мос­ква и Брюк­сел.

- Без­с­порно равнището на праг­матич­ните връзки сред двете страни е надалеч под това, което бихме желали. От какво зависи те да бъдат задействани?

 - Често ми се случва да слушам, че връзките сред нашите страни би трябвало да се раз­виват въз основата на пред­с­казуемост и взаимно почитание. И аз съм безусловно съг­ласен с това – точно това пред­лага и Русия. За раз­лика от някои други водещи играчи на меж­дународ­ната сцена, ние в никакъв случай не изис­к­ваме от страните, с които си сът­руд­ничим, да жер­т­ват преференциални за тех­ните стопански системи и за тех­ните граж­дани планове по чисто политически претекстове.

Русия е подготвена за активиране на двус­т­ран­ните връзки с Бъл­гария — на нас никой не ни споделя с кого и по какъв начин да водим разговор, с кого да дружим, а с кого – не. За нас Бъл­гария постоянно е била и остава мечтан пар­т­ньор.

- До каква степен сан­к­циите против Русия пречат на нашите икономичес­ките връзки?

 - Няма съм­нение, че сан­к­циите услож­няват нашето икономическо сът­руд­ничес­тво, само че въздействието им надалеч не е тол­кова огромно, както меч­таеха тех­ните основатели. По пред­варителни данни през предходната година размерът на двус­т­ран­ната тър­говия е нарас­нал с 40% — до 3,8 млрд. евро, което не може да не ни радва.

Най-трудно се понасят рестриктивните мерки в сел­с­кото стопан­с­тво, като тук вредите за Бъл­гария са осезаемо по-големи – кос­вените загуби на бъл­гар­с­ките произ­водители единствено за 2014 – 2015 г. се правят оценка на около 100 млн. евро. Още по-печално е, че същес­т­вуващите ограничавания имат отрицателен психически резултат върху мал­кия и междинен биз­нес. Пред­п­риемачите започ­наха да се отнасят пред­паз­ливо към стар­тирането на съв­мес­тни произ­вод­с­тва, към излизането, съот­ветно, на бъл­гар­с­кия и на рус­кия пазар, опасявайки се, че политиката на сан­к­ции ще зас­т­раши целия им биз­нес. От това не печели никой – нито вие, нито ние.

- Има ли доверие сред Мос­ква и София?

- Доверието не е кон­с­тан­тна големина нито в връзките сред дър­жавите, нито сред хората, нито дори в семейс­т­вото. Зас­тоят и продъл­жаващата пауза в двус­т­ран­ните кон­такти очевидно не способ­с­т­ват за укреп­ването на доверието сред нашите страни. И въп­реки всичко, ще пов­торя – Русия е отворена за отк­рит и чес­тен раз­говор със своите бъл­гар­ски пар­т­ньори. Ръковод­с­т­вото на вашата страна също по този начин демон­с­т­рира готов­ност за кон­с­т­рук­тивен разговор. Убеден съм, че с общи старания ще успеем да вър­нем официал­ните руско-български връзки на това равнище на доверие, което същес­т­вува сред народите на нашите страни. За щас­тие, на чисто човешко равнище доверието остава, хората продъл­жават да изпит­ват иск­рено топли чув­с­тва едни към други без значение от политичес­ката конюн­к­тура.

- В док­лада за със­тоянието на национал­ната сигур­ност на Бъл­гария Русия е посочена измежду зап­лахите за страната ни. Приемате ли това като адек­ватна оценка?

 - Аз съм се изказ­вал към този момент няколко пъти на тази тематика, тъй че ще бъда къс. Бъл­гария – това са освен политиците, това на първо време са редовите граж­дани. Излезте на улицата и ги питайте дали Русия пред­с­тав­лява зап­лаха за Бъл­гария. За времето на своето престояване тук, а това е повече от година и половина, аз такива хора не съм срещал.

- Раз­г­лежда ли Русия нашата страна като някаква зап­лаха? Ние сме член на НАТО, а НАТО провежда военни учения в Черно море, наоколо до границите на Русия?

- Ние постоянно сме се изказ­вали в интерес на изг­раж­дането на чес­тни връзки – това изключително се отнася за Бъл­гария, с която ни свър­з­ват тол­кова доста неща. Докол­кото мога да осъждам от своята работа, бъл­гар­с­ките управляващи се управляват от същия прин­цип. Вашият министър-председател Бойко Борисов сподели вед­нъж, че Черно море би трябвало да бъде море на друж­бата. Аз съм изцяло съг­ласен с това и считам, че нито Русия е зап­лаха за Бъл­гария, нито Бъл­гария – за Русия и тук член­с­т­вото в НАТО няма никакво отношение.

- А зап­лаха ли е Русия за ЕС? Такова е мнението нап­ример на Тереза Мей.

- Що се отнася до госпожа Мей, в пос­ледно време имахме въз­мож­ност невед­нъж да се убедим в недал­новид­ността на ней­ните политически изяв­ления и дейс­т­вия. А що се отнася до взаимоот­ношенията с ЕС, от който всъщ­ност Великоб­ритания се кани да излезе, бих желал да отбележа, че би трябвало да вър­нем изгубеното доверие в връзките сред Русия и Европейс­кия съюз и да въз­с­тановим предиш­ното равнище на сът­руд­ничес­тво. И ние без значение от всичко, постоянно сме нас­реща. Важ­ното е връзките ни с нашите пар­т­ньори да се изг­раж­дат на рав­ноп­равна основа.

- Бал­каните остават ли зона за въздействие на Русия?

- За страдание, все по-често наб­людаваме по какъв начин се задействат напъните, ориентирани към под­копаване на многовеков­ните връзки на Русия с бал­кан­с­ките дър­жави. От тях се изис­ква неп­ременно да нап­равят избор – или сте с Мос­ква, или сте с Брюк­сел и Вашин­г­тон. Целта на сходни дейс­т­вия е явна – да превър­нат Бал­каните в още един фронт на противопос­тавяне в Европа. Сигурен съм, че бал­кан­с­ките нации са нас­т­роени срещу сходни сюжети. На собствен ред ние раз­г­леж­даме Бал­каните като район за кон­с­т­рук­тивен разговор и взаимодейс­т­вие в полза на дър­жавите и народите тук. Искам да ви уверя, че нашият принос в регионал­ните въп­роси и занап­ред ще бъде изк­лючително градивен.

- Как оценявате актив­ността на бъл­гар­с­кия министър председател за присъединението на шестте страни от Запад­ните Бал­кани към ЕС?

- Бъл­гар­с­ките управляващи не за първа година се нареждат като „ локомотив “ за евроин­тег­рацията на Бал­каните, това ни е извес­тно. Нес­лучайно този въп­рос е един от глав­ните в днев­ния ред на настоящото европ­ред­седател­с­тво. Ние от своя страна нямаме нищо срещу европейс­ката интег­рация. Ние самите интензивно учас­т­ваме в интег­рацион­ните процеси на Евразийс­кия кон­тинент и сме уверени, че бъдещето принад­лежи на сът­руд­ничес­т­вото във фор­мата Европейски съюз – Евразийски стопански съюз.

- Някои анализатори предуп­реж­дават, че доб­рите връзки сред Путин и Ердоган са зап­лаха за Бъл­гария. Въз­можно ли е това?

- Според мен такава пос­тановка на въп­роса е просто абсур­дна. Да изг­раж­даш илюзии върху несъщес­т­вуващи зап­лахи – това е работата на провокаторите и русофобите. Тук ще отбележа връзките на доверие, които наб­людаваме сред Бойко Борисов и Реджеп Ердоган. Това, естес­т­вено, не ни дава мотив да ги раз­г­леж­даме като зап­лаха за нашата сигур­ност.

- Кои връзките са по-важни за Русия: с Китай и Тур­ция или с ЕС, чиито член е Бъл­гария?

- Знаете ли, не бих желал да учас­т­вам в пазар­лък по тематиката коя дър­жава е по-важна за нас. Това е неп­рофесионално, а и няма кой знае какъв смисъл – всяка страна е неповторима, с всяка страна ние имаме обособени връзки. И към всички ние имаме един под­ход – сът­руд­ничес­т­вото би трябвало да бъде взаимоиз­годно и рав­ноп­равно, въз основата на взаимно почитание. Тогава то ще дава позитивни резул­тати за двете страни, в което е и смисълът на двус­т­ран­ните връзки.

- Проек­тът за изг­раж­дане на газораз­п­ределител­ния хъб “Бал­кан “ край Варна, който получи одоб­рение от ЕК, пред­с­тав­лява ли интерес за вас?

- Ние деликатно следим раз­витието на плана за хъб „ Бал­кан “ — за вашата страна това е действителен късмет да се нарежда като газов тран­зитен цен­тър в Югоиз­точна Европа. Няма да укривам, че този план е забавен що се отнася до тран­зита на съветски газ през територията на Бъл­гария към други европейски страни. Преговорите в тази тенденция вър­вят и мисля че пред­с­тоящите кон­такти на най-високо равнище ще спомог­нат за по-нататъшния им прог­рес. Глав­ното е, както към този момент невед­нъж каз­вах, Европейс­ката комисия да одобри окон­чателно решение за хъба „ Бал­кан “ и за потен­циал­ното учас­тие на Русия в неговата реализация, с цел да не пов­тори той печал­ната орис на „ Южен поток “.

- Има ли шан­сове Бъл­гария да се включи в плана “Тур­ски поток “ като ком­пен­сация за спрения “Южен поток “? Президен­тът Путин изиска “железобетонни причини “ за раз­к­лонение на тръбата през нашата територия. Има ли придвижване в тази посока?

- Както знаете, нас­коро имаше среща сред минис­търа на енер­гетиката на Бъл­гария Теменужка Пет­кова и пред­седателя на управител­ния съвет на „ Газ­п­ром “ Алек­сей Милер, на която бяха разисквани „ Тур­ски поток “, българо-турската интер­конек­торна връзка и хъбът „ Бал­кан “. Ние наис­тина не изк­люч­ваме разновидността Бъл­гария да се включи в плана „ Тур­ски поток “, само че това изис­ква допъл­нителна работа. Допъл­нителен подтик тук би могло да даде съвещанието на Меж­дуп­равител­с­т­вената комисия за икономическо и научно-техническо сът­руд­ничес­тво сред Русия и Бъл­гария, която не се е събирала повече от две години.

- Изясни ли се кой стои зад опита за убийс­тва на Скрипал?

- Вие несъмнено сте забелязали, че в пос­ледно време подетата от Великоб­ритания медийна кам­пания към „ случая Скрипал “, поутихна. Ясно е, че когато пристигна време да се дават точни отговори на кон­к­ретни въп­роси, нашите западни сътрудници изгубиха интерес към цялата тази история. А и те се оплетоха много в нея – какви ли вер­сии единствено не чухме!

Естес­т­вено, никакви обстоятелства и доказател­с­тва за тази отк­ровена провокация по този начин и не се появиха. Ние обаче имаме желание да продъл­жим да пред­п­риемаме всички необ­ходими дейс­т­вия истината да се раз­к­рие.

- Имате ли обяс­нения за какво дър­жат дъщерята на Скрипал във военна база?

- Обяс­нението е същото – британ­с­ката страна очевидно няма предпочитание да се стигне до истината в тази история. Независимо от нашите многоб­ройни нас­тоявания, изцяло правомерни прочее, по този начин и не ни беше предос­тавена никаква инфор­мация за реал­ното със­тояние и мес­тонахож­дението на Сер­гей и Юлия Скрипал. Това се прави в нарушаване на меж­дународ­ното право, в нарушаване на двус­т­ран­ните контракти и ние имаме всички учредения да квалифицираме дейс­т­вията на Великоб­ритания като насил­с­т­вено задър­жане на наши граж­дани.

- Как ще се отрази, съгласно Вас, еднос­т­ран­ното излизане на САЩ от нуклеарната договорка с Иран? Кан­ц­лерът Ангела Мер­кел към този момент разгласи, че този ход пос­тавя под зап­лаха меж­дународ­ния ред.

- Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп еднос­т­ранно да се откаже от изпъл­нението на задъл­женията си по Съв­мес­т­ния всеоб­х­ватен проект за дейс­т­вие по иран­с­ката нуклеарна прог­рама предиз­виква един­с­т­вено дъл­боко отчаяние. Ние сме обез­покоени от това, че Вашин­г­тон за следващ път дейс­тва изк­лючително в собствен интерес без да се съоб­разява с мнението на множеството дър­жави и в нарушаване на нор­мите на меж­дународ­ното право. Няма и не може да има никакви учредения за отвод от същес­т­вуващото съглашение. То потвърди своята цялостна деес­пособ­ност и ефек­тивно се оправя с всички задания, които му бяха пос­тавени. От своя страна, ние сме отворени за по-нататъшно взаимодейс­т­вие с останалите учас­т­ници в нуклеарната договорка и продъл­жаваме интензивно да раз­виваме двус­т­ран­ното сът­руд­ничес­тво и политичес­кия разговор с Иран. 

- Кон­ф­лик­тът в Сирия на пръв пог­лед върви към своя логически край – унищожаването на „ Ислям­ска дър­жава “. Пос­лед­ните събития, обаче, като въз­душ­ната офанзива на Израел, изг­лежда не пред­полагат скорошно умирот­воряване на този район. Какъв е най-вероятният излаз от рецесията?

 - Ние считаме за неп­рикос­новена резолюция 2254 на Съвета за сигур­ност на ООН, в съот­вет­с­т­вие с която сирийс­кият народ, всички негови етнически и религиозни групи, сами ще се договарят за бъдещето на своята страна при под­к­репата на меж­дународ­ната общ­ност. Няма съм­нение, че ракет­ните удари, които бяха нанесени от САЩ, Великоб­ритания и Фран­ция, а по-късно и от Израел, са голяма крачка обратно по пътя към мира в Сирия. Независимо от това Русия ще продължи да изис­ква да бъдат спаз­вани тази резолюция, решенията на Кон­г­реса на сирийс­кия народен разговор в Сочи и договоренос­тите по процеса от Астана. За нас е значимо самите сирийци да дефинират своята орис при безус­ловно почитание на суверенитета на репуб­ликата и ней­ната териториална целокупност от страна на други дър­жави.

- Какво очак­ват рус­наците от чет­вър­тия ман­дат на президента Владимир Путин?

- Не мога да се изкажа от името на цяла Русия – ние сме огромна страна. Лично аз очак­вам Русия да остане мощна и самос­тоятелна, твърдо да следва национал­ните си ползи и да се раз­вива за богатството на всички граж­дани. Времената в този момент не са лесни и аз доста се рад­вам, че отпред на страната стои мощен, умел президент – това значи, че нашето бъдеще е в надеж­дни ръце през след­ващите шест години.

Интер­вюто е на Валерия Велева

От уеб страницата „ Епицен­тър ”

(заг­лавието е на ЗЕМЯ)